Забележителности

Кьолнската катедрала „Свети Петър и Света Мария“ е сред най-известните готически катедрали. Нейното строителство трае от 1248 до 1437 г., както и на по-късен етап от 1842 до 1880 г. През 1164 г. архиепископът на Кьолн Реналд фон Дюсел получава мощите на тримата влъхви. За тяхното съхранение се започва ново строителство, в модерния за времето готически стил, подобно на катедралата „Света Богородица“ в Амиен, Франция.

С настъпването през 19 век на романтичния ентусиазъм към Средновековието е решено, с подкрепата на протестантския пруски двор, катедралата да бъде завършена. Това е постигнато чрез усилие на зараждащото се гражданско общество и по-специално на Общността на катедралните архитекти, основана през 1842 г., която събира две трети от необходимите разходи, докато пруската държава предоставя останалата една трета. Ремонтът на сградата е завършен през 1956 г. През 1944 г. в основата на северозападната кула е извършен авариен ремонт, като са използвани тухли с лошо качество, взети от близки руини, а тази част е оставена видима като спомен от войната. 

Берлинската стена e строго охранявана бетонна стена, разделяща Берлин на Източен и Западен, както и от цялата територия на Германия през периода на Студената война. Тя служи за държавна граница между ГДР и Западен Берлин от 13 август 1961 до 9 ноември 1989 г. След Втората световна война Берлин е поделен между страните победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на 4 окупационни зони. Източната зона, контролирана от съветските войски, впоследствие става столица на Германската демократична република. В 3-те западни зони контролът е осъществяван съответно от окупационните власти на САЩ, Великобритания и Франция. Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на граждани от Източен Берлин във ФРГ. На 13 август 1961 г., в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на стената. Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. На 9 ноември 1989 г. министър-председателят на Правителството на Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от ГДР. Голямо множество от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената от гражданството. След разрушаването й фрагменти от нея бързо се превръщат в обект на търговия, като много от късовете от Берлинската стена са купени в САЩ.

Замъкът Нойшванщайн е най-известният замък на баварския крал Лудвиг II, послужил  за емблема на „анимационното студио на Уолт Дисни“. Построен е над алпийското Лебедово езеро (Schwansee). Разположен в подножието на Баварските Алпи и връх Цугшпице, „Замъкът на лебедовата скала“ се намира в местността Алгой, над планинската река Палат. През 1869 г. Лудвиг II, вдъхновен от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите в оперите на Вагнер, започва строежа на своя „замък на мечтите“, продължил 17 години. Емблематичен за сградата е образът на лебеда (любима птица на краля), който се среща във всяка стая сред рисунките и в декорацията на завесите. Главните стаи в замъка „Нойшванщайн“ са декорирани предимно със сцени от германския фолклор, на който се базират произведенията на Рихард Вагнер. 

Тронната зала е представителната зала на замъка и е дело на Ил и Хофман. Мраморното стълбище води до мястото, където златният трон на краля е трябвало да заеме своето място. Този проект никога не бил изпълнен, тъй като след смъртта на Лудвиг, всички незапочнати проекти били спрени. Балконът на тронната зала предлага прекрасна гледка към Баварските Алпи. На фона на величествените планини се виждат и двете езера – Алпийското и Лебедовото. От спалнята на краля през странична врата се влиза в малкия „личен“ параклис в неоготически стил, като основен елемент е разкошният олтар. Минавайки през изкуствено направена пещера и зимна градина се влиза във всекидневната на краля. Включва голям салон и отделения от колони малък ъгъл за седене, така наречения Лебедов ъгъл. Кабинетът на краля бил построен в римски стил, отговарящ на замъка Вартбург, който служел за модел на Нойшванщайн. Всички осветителни тела в тази стая, както и в останалите кралски покои, били от позлатен месинг. Замъкът Нойшванщайн е една от най-известните туристически дестинации в Германия, посещаван ежегодно от около милион и двеста хиляди туристи. Заради своята неповторима архитектура и вътрешно оформление е познат сред посетителите още като „Приказният замък“.

Холстентор е градска порта , която граничи със стария град на Любек на запад. Това е забележителността на града и е завършена през 1478 г. Холстенската порта е разположена в предградието Санкт Лоренц, където се намират още Холстенбрюке и Холстенщрасе , водеща директно до центъра на града. Портата се състои от северна, южна кула и междинна постройка. Тя е на четири етажа, партерният етаж в централния корпус липсва, тъй като входа на Холстентор е на негово място. Двете кули и централната сграда се виждат от Любек като едно цяло. Страната, обърната на запад (далеч от града), се нарича „полева страна“, а страната, обърната към града - „градска страна“. Кулите имат конусовидни покриви. Полевата и градската част са проектирани много различно. Докато градската страна е богато украсена с прозорци, подобна украса откъм полевата страна би била неподходяща, предвид очакваните бойни ситуации. Следователно, само няколко малки прозореца гледат към полето. Интериорът на кулите е проектиран по подобен начин. Партерните и първите етажи имат най-високи тавани , докато горните етажи са значително по-ниски. Две тесни спираловидни стълбища се извиват нагоре, всяко между централната сграда и съседната кула. Днес таванът на втория етаж в северната кула е премахнат, така че вторият и третият етаж образуват общо пространство. Лявата дървена порта от градската страна на Холстентор води към музея. Девет тематични стаи са разположени от първия до третия етаж на Холстентор. Днес Холстенската порта може да се види на германската монета от 2 евро.